Поредната инвестиционна бомба гръмна, ще има ли последващи взривове? Кабинетът в

...
Поредната инвестиционна бомба гръмна, ще има ли последващи взривове? Кабинетът в
Коментари Харесай

Подхлъзване? Едва ли, просто политика!

Поредната капиталова " бомба " гръмна, ще има ли следващи гърмежи? Кабинетът в лицето на енергийния министър Александър Николов и в наличието на премиeра Кирил Петков подписа меморандум за съдействие в енергетиката с фирмите " Джемкорп Кепитър Мениджмънт ЛТД " и " Ай Пи 3 Корпорейшън ". Обявените очаквания от това партньорство за инвестиции на стойност към 1 милиарда долара  се сблъскаха обаче с съществуването на съветска връзка, което надали е демонстрация на доверчивост тъкмо в тази интернационална обстановка.  

 

" Документът регламентира съдействието сред страните по отношение на планирането и осъществяването на планове за произвеждане на чиста сила, различни и стратегически доставки на газ, сигурност на енергоснабдяването, чиста сила, развиване на нуклеарната енергетика. Осигуряването на различни, постоянни и налични газови доставки за страната, повишението на районната енергийна сигурност и отбрана на сериозната енергийна инфраструктура, развиването на планове за потребление на нисковъглеродни технологии за поддръжка на прехода към зелена сила, изследванията за създаване на хибриден промишлен комплекс на територията на " Марица Изток “, както и развиването на устойчиви проекти за потребление и ръководство на нуклеарното гориво, са измежду стратегическите области на партньорство, планувани в Меморандума ", оповестиха от Министерския съвет. 

Съществен в случая е обаче подтекстът в коментара на енергийния министър Александър Николов, че " макар риска, обвързван с военните дейности в Украйна, непознатите вложители правят оценка високо дейностите на държавното управление в поддръжка на бизнеса ". Както и изразеното от представители им разбиране, че  " българското държавно управление върви в вярната посока в битката против корупцията и основаването на удобен капиталов климат ".

Оттук нататък - всъщност.

Съосновател и изпълнителен шеф на основаната във Англия " Джемкорп " е Атанас Бостанджиев. Българинът се зае с капиталовата компания през юли 2014 година, откакто напусна поста изпълнителен шеф на Фонд " ВТБ Кепитъл ", притежаван от съветската " Внешторгбанк " - третият по величина акционер в

съзнателно фалираната месец по-рано " Корпоративна комерсиална банка ". 

Другият основен съосновател на " Джемкорп " е руският бизнесмен Алберт Авдолян. Той е доближен на шефа на оръжейния колос " Ростех " Сергей Чемезов, чиято непосредственост с президента Владимир Путин се счита за неоспорима. През 2017 година Авдолян и Бостаджиев попадат в отчетите в отчетите на американското финансово разузнаване FINCEN като „ съветски политически свързани лица “. Засечени са съмнителни доларови транзакции с съмнение за пране на пари, зад които съгласно отчетите стоят съветската банка и притежавания от нея капиталов фонд. Отделно Чемезов е включен в санкционния лист на Съединени американски щати и Европейския съюз по отношение на присъединението на Крим към Руската федерация през 2014 година.

Руската връзка в тази ситуация наподобява безспорна, само че и уравновесена с американско присъединяване. В екипа на Бостанджиев е и българката Първолета Щерева, която е работила в " Блек Ривър Асет Мениджмънт " и " Голдмън Сакс ".  " Ай Пи 3 " пък е учредена от трима някогашни американски генерали, един от които подписа меморандума с България паралелно с Бостанджиев.

За разлика от " Джемкорп ", която е с изявен капиталов профил, този на " Ай Пи 3 " е най-вече консултантски. В съдействие с " Алайд Нюклиър "   компанията приспособява потвърдени подходи за финансиране на публични поръчки за огромна, дълготрайна инфраструктура, за произвеждане на безопасно чиста нуклеарна сила.

В отчет на американски конгресмени от 2019 година, " Ай Пи 3 " беше посочена като претендент за придобиване на " Уестингхаус Електрик Груп ", която е различен на съветския вид за създаване на нови нуклеарни мощности у нас.

Подписването на меморандума стана няколко седмици 

след визитата на вицепремиера Асен Василев в Съединени американски щати,

където бе придружаван от шефовете на АЕЦ " Козлодуй ", " Булгаргаз " и " Булгартрансгаз ".

По време визитата шефът на АЕЦ " Козлодуй " Наско Михов се срещна представители на " Уестингхаус ", с които е била обсъдена остарялата концепция за създаване на техен реактор на площадката за Седми блок на нуклеарната ни централа.

Последва изявление на Асен Василев след съветската инвазия в Украйна, че се обследва опцията за бързо създаване на нов реактор там. Премиерът Кирил Петков пък разгласи, че България приготвя оферта към Гърция за взаимно присъединяване в градежа на новата нуклеарна мощ у нас. В добавка предмет на меморандума е и планът за цех за акумулатори за депозиране на сила, представян като опция на въглищните ТЕЦ-ве в Маришкия басейн.

Тук е и огромната въпросителна, на която от ден на ден ще бъде издирван отговор.

От една страна измежду задачите на меморандума е създаване на хибриден промишлен комплекс на територията на „ Марица Изток “. От друга страна планът беше включен стремително и в Плана за възобновяване и развиване, по който чакаме европейско финансиране в размер на 1.3 милиарда евро. Именно това, а не съветската връзка сама по себе си, поражда неизясненост какво ще правят двете сдружения по меморандума - ще влагат или

просто ще усвояват и преразпределят като медиатори

със съответната комисиона. 

Извън съветската връзка и обвързваните с нея американски резерви  " Джемкорп " имаше по-скоро положителен облик у нас, добит към желанието й да оздрави КТБ в консорциум с австрийския фонд ЕПИК и Оманския фонд.

Заявката беше отправена към Българска народна банка точно при ръководството на Бостанджиев, като след дълго отсрочване представители на тримата вложители съумяха да се срещнат с представители на централната банка. Оттам обаче оповестиха след срещата, че консорциумът не е представил план за излекуване на КТБ, като се усъмниха в съществуването на средства за това.

Същевременно консорциумът изиска от Българска народна банка

одитните отчети за активите на КТБ,

само че те им бяха отказани с заричане за предстоящ контакт с квесторите и възможен достъп до отчетите при условия, избрани от консорциума и инспекторите.

До сериозен разговор по този начин и не се стигна, а тогавашният гуверньор Иван Искров разгласи в Народното събрание че предлагането за избавяне на КТБ щяло да коства на страната повече, в сравнение с оповестяването й в несъстоятелсност. Тогава Искров оцени като прочут и благонадежден вложител в консорциума единствено Оманския фонд с добавката, че предлагането на консорциума по начало не отговаряло на европейското и българското законодателство.

После пък беше наложена версията, че същинският проблем е настояването на консорциума за държавно присъединяване в спасяването на КТБ в разме на 2.3 милиарда лева, които да съставляват половината от общия размер на избавителната инвестиция.

В последна сметка остана усещането, че страната въобще не е допускала избавяне на КТБ, а действителният капацитет на " Джемкорп " остана неизпитан.
Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР